Проблеми с аналната област при котките, които не трябва да пренебрегвате

М акар и сравнително рядко срещан проблем при котките в сравнение с кучетата, възпаленията и инфекциите на аналните жлези могат да причинят сериозен дискомфорт и здравословни усложнения, ако не бъдат открити и лекувани навреме. В тази статия ще разгледаме всичко важно по темата: симптоми, причини, лечение, профилактика и кога да потърсите ветеринарна помощ.
За да разберете дали при мъркащият домашен любимец се е появил този проблем, потърсете следните симптоми:
- Търкане на задните части в пода
- Напрягане при дефекация
- Прекомерно миене на тази област
- Облизване и хапане около ануса
- Секреция
Какво представляват аналните жлези при котките?
Котките имат две анални жлези, разположени от двете страни на ануса – приблизително на позиции „4 и 8 часа“, ако си представим ануса като циферблат. Тези жлези произвеждат специфична, често миризлива течност, която служи за маркиране на територия или комуникация с други животни.
В нормални условия, при дефекация, жлезите се изпразват естествено. Проблем възниква, когато секретът се задържи, сгъсти или инфектира.
Dogsandcats.bg
Прочетете още: 4 начина, по които дупето на вашата котка ви дава информация за здравословното състояние
Причини за появята на проблеми с аналните жлези при котките

Както при повечето заболявания, не е съвсем ясно защо котката ни страда от конкретно нещо. Въпреки това, има някои предразполагащи фактори, които могат да бъдат от значение при появата на проблеми с аналните жлези:
- Хронично меки изпражнения
- Скорошен пристъп на диария
- Прекомерна секреция на жлезите
- Лош анален мускулен тонус
- Задържани секрети
Какви заболявания могат да възникнат?
- Запушване и възпаление – Жлезата се уголемява, секретът се сгъстява и причинява болка.
- Абсцес – Нелекуваното възпаление може да доведе до бактериална инфекция и образуване на гноен абсцес.
- Хронично възпаление – Повтарящи се проблеми водят до втвърдяване на тъканта, а понякога се налага хирургично отстраняване на торбичките.
Лечение на котката
Хубавото на това състояние е, че когато заведете мъркащия домашен любимец на ветеринар - той лесно ще види какво се случва с котката ви при физическия преглед. Нормалният прозрачен или бледожълто-кафяв секрет ще се е превърнал в гъст, пастообразен кафяв секрет, ако аналните жлези са засегнати. Абсцесираните анални торбички ще имат червено-кафяв секрет и ще показват признаци на подуване и зачервяване или могат да бъдат ясно разкъсани.
Вашият ветеринарен лекар ще изцеди съдържанието на аналните торбички, ако те вече не са разкъсани. Абсцесираните анални торбички ще бъдат отворени, за да се позволи дренаж. След това торбичките ще бъдат почистени и промити и в тях ще бъдат вливани антибиотици. Ако вашата котка страда от хронична инфекция на аналните торбички, може да се наложи аналните торбички да бъдат отстранени хирургично.

Домашни грижи след лечение
След ветеринарна намеса за лечение на аналните жлези е изключително важно да се осигурят правилни грижи у дома, за да се подпомогне възстановяването на котката и да се избегнат повторни инфекции или усложнения.
На първо място, ако ветеринарят е предписал лекарства (антибиотици, противовъзпалителни средства или обезболяващи), те трябва да се прилагат стриктно по указанията – включително точната доза, честота и продължителност на курса. Прекъсването на лечението твърде рано може да доведе до рецидив на инфекцията.
В повечето случаи ще се наложи поставянето на предпазна яка, която да попречи на котката да ближе или хапе зоната около ануса. Въпреки че това може да изглежда неудобно за животното, то е от решаващо значение за предотвратяване на повторно заразяване, раздразнение или забавено зарастване.
Също така трябва да се поддържа добра хигиена – ако ветеринарят е дал указания за почистване на областта, използвайте препоръчаните антисептични разтвори и стерилни тампони. Избягвайте агресивно търкане, за да не увредите деликатната кожа.
Наблюдавайте мястото за признаци на възпаление, като зачервяване, подуване, лоша миризма или секрет. Ако забележите някое от тях след приключване на лечението, свържете се с ветеринаря незабавно.

Осигурете на котката спокойно място за почивка, ограничете физическата активност, ако е нужно, и я наблюдавайте внимателно в първите няколко дни след процедурата.
Профилактика: как да избегнем проблема?
Предотвратяването на проблеми с аналните жлези при котките изисква комбинация от подходяща диета, редовно наблюдение и цялостни грижи за здравето на животното. Макар че не съществува универсална гаранция срещу този вид проблеми, има няколко доказани начина за намаляване на риска.
На първо място, правилното хранене е от ключово значение. Осигурете балансирана, пълноценна диета с достатъчно фибри, за да подпомогнете формирането на твърди изпражнения. Това естествено подпомага изпразването на аналните жлези по време на дефекация. Ако вашата котка има склонност към меки изпражнения или честа диария, консултирайте се с ветеринар за избор на храна, която ще подобри чревната функция.
Контролът върху теглото също играе важна роля. Затлъстелите котки често имат по-нисък мускулен тонус и по-слаба активност в аналната област, което затруднява естественото изпразване на жлезите. Поддържайте котката в добра физическа форма чрез активни игри, катерушки и разнообразие в ежедневието.
Редовните ветеринарни прегледи позволяват навременно откриване на проблеми. Ако котката ви вече е имала възпалени или запушени анални жлези, профилактичното им почистване може да се обсъди с ветеринарния лекар.
Важно е и внимателното наблюдение на поведението на котката – всеки сигнал като прекомерно облизване на задните части, „пързаляне“ по пода или напрежение при изхождане трябва да бъде повод за проверка.

Какво друго може да е?
Проблемите с аналната област не винаги се дължат на възпаление или инфекция на аналните жлези. Важно е да се има предвид, че някои симптоми, като облизване, зачервяване или напрежение при дефекация, могат да са резултат от други здравословни състояния.
Прочетете още: Защо дупето на котката ми е червено?
Например, чревни паразити, особено тении, могат да предизвикат силен сърбеж в аналната област. В този случай котката също ще търка задната си част в пода, подобно на поведение при запушени жлези. Паразитите могат да бъдат открити чрез фекален тест.
Алергии, особено хранителни, също водят до сърбеж и обриви около ануса. Често те са съпроводени с облизване и раздразнение и могат да наподобяват възпаление на аналните жлези.
Друга възможност са кожни инфекции или раздразнения в областта на опашката и ануса, причинени от гъбички, бактерии или бълхи. При тях се наблюдават зачервяване, косопад и често – разчесване.
При по-рядко срещани, но сериозни случаи, симптомите могат да бъдат резултат от ректални или перианални тумори, или уринарни инфекции, които причиняват напрежение и облизване в същата зона.
Именно затова самодиагностиката не е препоръчителна. При съмнение е най-добре да заведете котката на преглед, за да се изключат всички останали възможности.
Дори и състоянието да причинява дискомфорт, а лечението да продължи известно време - все пак състоянието не е толкова опасно, ако реагирате навреме и с правилното лечение и грижи от ваша страна - котката ви ще се възстанови възможно най-бързо!

Вижте още:
Какво представлява ракът на аналните жлези при котките